Нощта върви към утро и залита
С изрязани от вестник страшни мисли
клошар окъсан милостиня проси.
Градът след него става все по-чист и
преструвките ни се разхождат боси.
Измръзват ходилата им до синьо,
маскиран стих притичва – да ги гушне.
В усмивката им – хиляди витрини,
спасение продават – за послушни.
Изпаднала в депресия, Луната
тополите с искрици звездни кити.
Градът изглежда светъл. Нищетата,
безпомощно трепери по ъглите.
Извива песен дрезгав глас и стихва –
отминали любови, слънце, слава...
Чудак, от ноти гъделичкан прихва –
смехът му светло чудо обещава.
Нощта върви към утро и залита,
измръзналите улици сивеят.
Зад маска е надеждата ни скрита,
но всеки ден напук се ражда с нея.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
