slava82 (Славка Любенова)
207 2
Jul 15, 2011, 11:51 PM

Носията 

  Poetry » Other
1931 0 10

 

В памет на майка ми

 

 

Разгръщам носията стара на мама

и мисля за нейните сръчни ръце.

С тях нишки и багри с любов е втъкала -

частица от своето нежно сърце.

 

Диплян тъкменик, с пъстрила до полите,

опасван от мама на тънкия кръст.

На бялата риза са слезли звездите,

във ситни шевици - със почерк чевръст.

 

Престилката шарена сякаш е сбрала

цветя от градини и полския мак,

и злато, от житната нива узряла,

небесното синьо, лилавия злак...

 

Със тази носия момичето мило

с баща ми се срещало там край герана.

А после със нея била под венчило,

във празник играла хоро на мегдана...

 

След време я скътала в писана ракла,

да стигне до мене, до нейния внук...

Погалвам я с обич, а тя като факла

ми грее в сърцето... и мама е тук!

 

 

© Славка Любенова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??