Носталгично
Прегаря живота, есенен лист, полюшван от вятъра…
Душата - цялата в белези все още търси себе си,
кървави трънчета дълбоко в нея забити изтръгва
и дири зàвет, слънчево място, да поспре, да се стопли.
Сред лабиринти от страсти и чувства, от болки, нерадост,
открих си топло местенце и завих се със одеяло,
изтъкано от звезди, лунна пътека и морски залез,
пълно с ухание на лятно утро и цветенце бяло.
Донесох си детския смях, усмивката открита и чиста,
избелели спомени от време щастливо, стрък маргарита ,
звън на китара, глас на момче, моминска плаха въздишка,
свито юмруче на детска ръчица, мамина топла пита…
Не идвай още, ветре леден, не откъсвай жълтия лист,
дълга и страшна е бялата зима и връщане няма,
животът си струва, дори един изгрев да видят очите ми ,
един полет в небето синьо на отлитаща птица бяла.
29.10.2024 г.
Дейна.1
© Д.П. All rights reserved.
