Oct 29, 2024, 7:55 PM

Носталгично 

  Poetry » Other
165 2 4

Прегаря живота, есенен лист, полюшван от вятъра…

Душата - цялата в белези все още търси себе си,

кървави трънчета дълбоко в нея забити изтръгва

и дири  зàвет, слънчево място, да поспре, да се стопли.

 

Сред  лабиринти от страсти и чувства, от болки, нерадост,

открих си топло местенце и завих се със одеяло,

изтъкано от звезди,  лунна пътека и морски залез,

пълно с ухание на лятно утро и цветенце бяло.

 

Донесох си детския смях, усмивката открита и чиста,

избелели спомени от време щастливо, стрък маргарита ,

звън на китара, глас на момче, моминска плаха въздишка,

свито юмруче на детска ръчица, мамина топла пита…

 

Не идвай още, ветре леден, не откъсвай жълтия лист,

дълга и страшна е бялата зима и връщане няма,

животът си струва, дори  един изгрев да видят очите ми ,

един полет в небето  синьо на  отлитаща птица бяла.

 

29.10.2024 г.

Дейна.1

© Д.П. All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??