Носталгично за зимата или моята пролет
Сладнят безвкусно в мрака цъфналите вишни,
закичени несръчно в деколтето на април.
Душите им, душите им са пепел от огнище
и не подхожда в клоните им цветен аркансил.
Кому са нужни за декор бонбонените облаци,
щом слънцето и без това зад хълма се удави.
Да имаше във тази нощ поне един прозорец
да диша. Не! – все празни, тъмни и болнави...
Без жал бесува във сънуващия ирис на града
южнякът, пил на екс целувките на младо биле.
Зад нови, мускулести рамене, отърсили студа,
брегът сапунено ухание на утро скрил е...
Сладни, сладни ми тази пролет и за нищо
не искам да сменя тръпчивия привкус на зима.
Вкусът на леден вятър, залез, бряг, огнище
и на разцъфнала любов във невъзможен климат.
© Даниела All rights reserved.
