Носталгия

За теб светъл спомен

топли ме, искам да летя,

но пак съм отровен

от тая пуста самота.

Върни се ти при мен,

болката у мен да спре,

към теб съм устремен,

та дух на теб да се опре.

Приех те като дар от Бога,

от болка спаси ме онзи ден,

по-прекрасна да намеря не мога,

че излекува, макар за миг, дух ранен.