Носталгия
Време, само времето остана
в мене вечно да вирей...
Само време имам аз сега,
богат от време бродя по света,
екипиран само с мъка и тъга.
Вървя по улиците полумрачни
с междукащата светлина,
от фенерите разпръснати наблизо,
немерено,безредно, грозно сред прахта...
... тези улици пусти, опустели,
изпълнени само със тъга,
тъга, четяща се в очите
на бродещите из града.
Студ обзема ме
и напуква мълчащото ми сърце,
обзето от страх,
пълно с мъка и тъга,
тъга по нещото, което липсва...
... това, което сам изгубих
тъй необратимо.
Заради мойте грехове проклети...
И приемам свойта участ зла,
без надежда, пак с тъга,
сам да бродя из света
с една единствена мечта...
© Тодор Славов All rights reserved.
