Носталгия
Носталгия
И стана тихо.
Теменужено познато.
Очите ти искряха,
като светеща елха.
Но аз познавам този блясък,
който е прелюдия към пустота.
***
© Камена Григорова All rights reserved.
Носталгия
И стана тихо.
Теменужено познато.
Очите ти искряха,
като светеща елха.
Но аз познавам този блясък,
който е прелюдия към пустота.
***
© Камена Григорова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...