Носталгия
В ръцете ми лежи албумът стар,
а спомени се връщат на талази
и слушам вече дълго Буда-бар,
носталгия сълзлива ме полази...
Когато в меланхолия се пренеса,
и спомени, и сълзи ще изтрия,
от миналото ще се отрека...
от себе си, да мога, ще се скрия...
Добре ще е да не оставаш сам,
нагаждай се в житейските поврати,
бих искала докрай да се раздам,
макар на чужди хора, непознати.
Дори и с болка да отроня стон,
подобно влака - спрял се на перона,
оставам вечно търсеща подслон,
отчаяна, самотна примадона...
Защо да гледам миналото пак?
Не ще завърна хубавото време,
животът е оставил траен знак -
щом младостта дошъл е да ни вземе...
© Ирена Георгиева All rights reserved.
