НОТАРИАЛНО ЗАВЕРЕНО ЗАВЕЩАНИЕ
... тъй както всеки жив Човек все някога потъва в мрака,
живея – дишам втори век! – но трети няма да дочакам,
ще хлътна – нейде в пустошта на Времето си отлетяло –
детенце бях, бях мъж – баща, и старче с овехтяло тяло,
какво до днес не преживях? – тревоги, страсти и неволи,
проводих със сълза и смях низ от надеждици – все голи,
бях щедър в своя мъчен стих – и пощальон на блага Обич,
не бях тъй праведен – и тих! – в кохортата световни роби,
не беше Пътят никак лек – търкалях си в прахта кравая.
А моят следващ – Трети век! – с Любов ще ви го завещая.