Златистият загар на лятото
докосна с мигли нежно мисълта.
И звук от струна сля се с ятото
рисуващо картини в небеса.
Нагазила в зелените треви
пристъпвам към прохладните дървета.
В меките листа искрят лъчи
и залезни нюанси тихо шепнат.
Окъпано във Твоята красота
сърцето в мене вдишва освежено.
И всеки нов импулс е бликаща река,
живот ми носиш в радост със дъха Ти напоена.
© Мария All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
