Jan 15, 2010, 10:09 PM

Нов живот

  Poetry » Other
734 0 0

Нов живот


Всичко около мен, погледнато през твоите очи,

е пъстро, слънчево и красиво. Казваш, че и аз съм толкова красива.

Но какво виждам аз, когато погледна навън?

Как изглежда светът през моите очи?

За мен всичко е толкова крехко, еднообразно, безцветно...

Ти ми показваш неща, които аз никога няма да имам шанс да изпитам.

А какво виждам, когато погледна образa си в огледалото?

Нищо. Не виждам нищо.

И аз преди бях като теб.

И аз преди виждах светa и животa като теб.


Но тогава загубих всичко, което имах,

всичко, което има един човек...


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алис All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...