Jan 15, 2010, 10:09 PM

Нов живот

  Poetry » Other
733 0 0

Нов живот


Всичко около мен, погледнато през твоите очи,

е пъстро, слънчево и красиво. Казваш, че и аз съм толкова красива.

Но какво виждам аз, когато погледна навън?

Как изглежда светът през моите очи?

За мен всичко е толкова крехко, еднообразно, безцветно...

Ти ми показваш неща, които аз никога няма да имам шанс да изпитам.

А какво виждам, когато погледна образa си в огледалото?

Нищо. Не виждам нищо.

И аз преди бях като теб.

И аз преди виждах светa и животa като теб.


Но тогава загубих всичко, което имах,

всичко, което има един човек...


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алис All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...