Dec 17, 2008, 10:55 AM

Нов смисъл

  Poetry » Other
1K 0 6

Животът тъй често играе си с мене -

подхвърли ми радост, след нея тъга,

лъч слънчев ми прати, а после проблеми...

И някак му свикнах така...

 

А щом ме погали със топла десница -

в лицето ми после крещи,

миг след това ми удари плесница...

 Животът... Иди разбери!

 

Когато накрая остана без сила

и мразя го - подъл, суров,

лекарство за мене Животът намира -

Нов смисъл във Нова любов!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариела Челебиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...