Dec 21, 2019, 9:21 AM

Нова година

  Poetry » Other
736 0 0

Тихичко пристъпва с бавни стъпки,

Старата година отива си от нас.

Пълна със любов и нежни тръпки,

Така ще я за запомним в този късен час.

 

А Новата препуска във галоп

на кон с грива от лед и корона от злато.

Бърза да завладее сърцата с устрем нов.

Божи благослов се сипе над земята.

 

Пристъпва старата във снежна красота

Пристъпва старата, Новата подава и ръка.

Прощава се със нея със усмивка.

Пристъпва старата сред бяла самота.

 

Топи се във пространството лъчисто.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...