May 29, 2008, 5:04 PM

Нова песен

  Poetry
1K 0 1
Първата ми стъпка нагоре към небето
по каменните стълби във тъмно-виолетово
оставя парещ белег, през съскащ сивкав дим.
Забравеното минало със удар впи се в мен.

Втората ми стъпка нагоре към небето
разказа ми история за времето, в което
Живот играех плахо, в кучешка колибка,
светът тя бе за мен, а Болката - завивка.

Третата ми стъпка напомни, че веднъж
колибката напуснах, поех си бавно дъх,
към Нищото се втурнах, със вопъл... грозен, див...
За първи път усетих, че някак съм щастлив.

Поредна стъпка правя, задъхвам се... мълча.
Пътят е болезнен, проклет да съм, ако спра.
Нагоре и напред, звездите виждам вече,
прераждам се различен... във друга, нова песен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светослав Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....