Новата година
С Витошката борова падина,
чиста като падналия сняг,
хлъзна се тук Новата година
грейнала от щастие и смях.
В портите ми пеят сурвакари,
радостен, извръщам своя гръб,
дряновица нека ни удари,
лошото да хвърлиме на ръб.
Нека бъде мирна, да пребъде,
бременна със чувства и копнеж,
зърното посято да превърне
в кълнове, след снежния топеж.
Някъде, в нивята, ще напиша
стихове, неписани до днес
строфите и римите да дишат –
птички, излетели от кафез.
Вятърът със песен ще приглася
чакания пролетен романс.
Новата - пристигнала е ясна,
Старата - изгубила е шанс.
© Иван Христов All rights reserved.
