Jul 3, 2007, 8:40 AM

новата жена

Poetry

976 0 1

Новата жена

Новата жена не е типажа
на отминалия вчера век.

Къде е погледът ù?

Погледът на новата жена
е... отвратен.

С тоз поглед,
отместен деликатно настрани,
склонила чело
към самотното си рамо,

приема риска
да посреща ударите неизбежни

на бясното,

неумолимо,

струящото насреща

време.

Една незабележима поза!

Поклон...

Тя в себе си все още

нещо свято пази.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0