Нови любови
Крия се от новите любови.
Хванат ли ме, ставам техен роб.
Те поставят бляскави окови,
в които да съм чак до гроб.
За тях съм бяло привидение,
свенливо поглеждащо зад ъгъла.
Предизвиквам тихо примирение,
че за мен ще минат и през пъкъла.
Не, не искам такива жертви.
Те ме задължават да отвърна
с топла обич и силни клетви,
че никога няма да си тръгна.
А тези, при които оставам,
разбират страха ми от решетки.
Границите сама си поставям.
Така не живея в златни клетки.
Затова и е бледа обичта ми –
да се вижда само от малцина.
И няма топлота в речта ми,
за да не изстинат като си замина.
© Биби All rights reserved.
