Новите "герои"
И ето, сядам да чета
нова българска литература.
Почесвам си наболата брада,
на шортите разхлабвам шнура.
И гледам, има много “светила”,
пишещи на таз стена.
И думи, думи, думи,
безчетни, безмълвни слова.
Те задръстват ми висшата чакра,
и карат ме пак да се къпя
със светена вода
чак от Акра.
Безспорно има добри,
но някой трябва да брои
поне до триста тридесет и три,
преди да почне да “твори”.
И хващат ме стомашните разстройства,
щом седна и случайно прочета
как някой – “бръснел планината”,
а Пикасо държал го за ръката!
Накрая станала една - воняща купчина
с лай… лайкучки.
Но другото е по-тревожно,
че много хора пляскат на това!?
Зомбирани с хипноза от абстрактни думи,
вербална дрога, бягство от реалността.
И ето как на смях и на шега,
и на торта поникнаха крила.
© Явление All rights reserved.
