В хладният мрак полусенки се движат
и сякаш като скелети в нощта
минават те по тихите алеи
и луната огрява ги в нощтта.
Зад всеки ъгъл нова сянка дебне
като хищник зъзнещ от студ
нима това са скелети на хора
очакващи утрото за сетен път.
Денят отново идва със зората
и животът монотонно пак тече
от сън се буди в полумрака
заспалото тихо градче.
© Роси Антонова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
