Oct 10, 2010, 1:52 PM

Ново начало

  Poetry » Love
1.5K 1 4

Ново начало – това ли желая?

Защо тогава се вкопчвам

във старите роли?

И сякаш нищо не научавам,

завличам единствено други актьори.

Сюжетът – блудкав, размит,

сцените – предвидими до болка...

А ти друго от мене не искаш,

дали пък има какво да предложиш?

За сетен път повтарям си, че спирам

със хорските съдби да си играя,

за кой ли път във мен се влюбват,

за кой ли път пък аз нехая.

А ако имах избор, ако можех

от цялата си същност да се отрека,

и всичко, дето вече ти предложих,

с една усмивка да го заменя...

 

Не се виня, че не обичам,

не се виня, че не желая.

Раздавала не съм на никой,

от утре спирам да играя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Последната All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...