Аз цял живот съм с нещо ангажиран...
Не съм стоял със скръстени ръце.
В едно със скуката не съм бил спиран,
и съм се радвал на туй от сърце.
Аз не флиртувам ли сега с лаптопа,
не пиша ли отново стихове,
дъската ми във ритъм щом не тропа,
не се разхождам в мойте светове!
Аз напоследък с Музата общувам,
и тя стикова времето си с мен,
а Медицината край мен кротува,
щом съм във Писането вдъхновен.
Изглежда бързам! Малко ми остава...
Годините на пръсти се броят!
Готов съм да получа малко слава
и чакам просто да ме оценят!
До скоро пишех и не публикувах!
А днеска бързам да се осветя!
До днеска само с себе си общувах,
а днес ви давам своите цветя!
19.04.2014 г. София
© Христо Славов All rights reserved.