Новогодишен сън
Бездумни сме. Мълчиме.
От горската ни къща
дори следа от дим е
магия вездесъща.
И уж сме тук, а ето,
като игра, на ужким,
аз мравка съм в полето,
калинка ти си - дружка.
Навсякъде - тревички.
И нийде няма хора.
Гласът на пойни птички
се лее из простора.
И те ни убеждават:
децата сте на Бога.
Животът продължава
без капчица тревога.
Забравям, че е зима.
С тревата тук ни няма.
А може би ни има
под пряспа глухоняма?
Навярно... и не мислим
какво след туй ще следва.
Като снегът сме чисти
в епоха нова - ледна.
© Иван Христов All rights reserved.
