Новогодишно
Щом Новата часовникът удари
и чукнем чаши с виното пенливо,
спомнете си приятели, другари,
не стигнали зарята й да видят.
А имам аз и имаш ти години
на лутане, застой и суета,
вина – един завет да претвориме
от тях – за красотата на света.
Светът голям!... Огромна кръгла диня,
узряла във космически бостан,
как шеметно върти се, светлосиня,
със всеки свой искрящ меридиан.
С гирлянди по мостовете на Темза,
на Мелбърн, Истанбул или Мадрид,
със даровете твои на трапеза
годината ще срещнем всеки миг.
Разтръсвана земя си от метежи,
вулканите във лава, пепел, дим
с усмивка възраста ще отбележиш
стрелките щом в едно съединим.
Земя си ти свещена, нас родила,
откръмила и хранила до днес
и ние тук, под твоята закрила,
посрещаме годината със чест,
с наздравици, под бухнали ракети,
в магични светлини залян градът –
на виното в искриците да свети
на мъртвите заветният им блян!
© Иван Христов All rights reserved.
