Новолуние

 Не мога да заспя, сълзи изпълват моите очи.
И не мога аз да разбера защо от думите така боли.
Да беше ме ударил, да беше ме убил,
но думите, които каза, да беше ми спестил!

Помня как блестеше, как заслепяваше моите очи.
Как тези диаманти по кожата ти останаха в моето сърце.
С теб се чувстах щастлива, лека като перце.
Но ти си тръгна.
Остави тъмен, кървав спомен в моята душа.
Сега без теб съм сляпа, всичко потъна в тъмнина.

Хладните ти устни ги няма,
каменната ти прегръдка вече не е тук.
Чувствам се слаба, умъртвена без теб съм сега.
Нищо не е от значение, сякаш през мъгла минава деня.

В кошмарите ми появяваш се ти,
отваряш нова рана и пак ме боли...
Как искам при мен да си сега,
уви, това е само една мечта!

Моето сърце е огън, твоето - лед.
Ти искаш кръвта ми, а аз искам теб.
В сълзи се давя всяка нощ, не може да има вариант друг.
Когато ти ме остави тук.

Искам да изкрещя от болка, искам
да беше спечелил борбата със кръвта!
Сега щях да съм ледена като теб, целуната от смъртта.
И двамата да тичаме с блестяща кожа и с развята от
вятъра коса, препускащи към целта.

Всяка сутрин тази илюзия е разбита на парчета.
Но не искам да мисля, че по-силна тъга ще пробудя,
в опита си да ги събера.
Ти беше като лъч светлина,
но те изгубих  и любовта си не мога да прибера.

Искам пак да вкуся забранения плод,
да го виждам, да го чувствам, да гледам
златото, проблясващо в неговите очи,
да го съзерцавам, толкова, че да ме заболи.

Искам хладния му дъх върху моята кожа,
искам инстинктът на хищник да надделее в него.
Искам да подкоси краката ми,
да държи живота и смъртта ми в ръката си.

Искам да отнеме човека в мен, да го вземе и смени.
Да го смени с диамантената целувка на слънцето.
С бързина и красота.
С късче от вечността.

Навън отново вали.
Кървави сълзи изгарят страните ми.
Не беше ли грях, че него избрах?
Че в неговите златни очи аз се спрях?
Че в него се влюбих,
а после го загубих?
Че омая ме тази красота, смайваща, нечовешка,
граничеща със смъртта.

Аз и Той.
Огън и Лед.
Живот и Смърт,
се сливат в целувка една,
последна, сладка и горчива,
и заравят тез бурни чувства дълбоко под пръстта.


                                                                      Ивана Стоянова