Нуждая се от Пътеводната ти светлина
Когато имам странното усещане,
че въздухът наоколо е нажежен
и не помръдва, че живачна течност
наместо кръв пулсира в мен...
Когато на крилете на креслива птица
се спусне уродливо чувство на вина
и тягостно, протяжно заскрибуца
затваряща се пред копнежите врата...
Когато погледът ми се зарее жаден
отвъд познатия като дланта ми свят
и хоризонтът праг е, не преграда,
зад който стъпвам на лелеян бряг...
Когато всяко цвете се усмихва,
откраднало си цвят от твоя смях,
а ромонът на чудния ти глас не стихва
и мисълта за теб е сладък грях...
... Тогава искам пак да си до мене
и чувството, че ти принадлежа,
и че в добро и зло си ми потребен
да бъде пътеводната ми светлина!
© Таня Донова All rights reserved.
