Oct 27, 2007, 1:23 PM

Нуждая се от теб

  Poetry » Love
1.3K 1 1
Душата ми прогнила е от мъка
и въртя се в двата кръга,
в отчаяние и болка...
Искам ти да ми простиш
и моля се над мен да се смилиш...
Душата ми отдавна се задъхва,
потъва надълбоко и отново се измъква.
Нуждая се от твоята ръка,
която да разруши по между ни тази стена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристина Славова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...