Нужно е единствено небе
Когато във разлистената книга,
докосваш с пръсти нечий стих,
открил това, което все не стига
в момента нетипично тих
спомни си как те галеха очите
на щастливо споделена нощ
и как една сълза за теб попита
след споменът коварен, лош...
Непредвидените разстояния
спомни си как от радост те делят,
а шепите ти пълни с разкаяние
са миг отминал, миг тъй свят.
Спомни си, че една усмивка
чака теб да заблести
и сгушена в надеждата – завивка
все още уморена спи...
Когато във разлистената книга
почувстваш спотаен копнеж
и още пак стените си издигаш
аз ще те помоля да поспреш,
дъх да си поемеш за утеха,
проблеснала зад римите условни
на мисъл скрита нужна дреха,
спряла се на кръстопът преломен.
Блестяща в лунни многостишия,
пиши, Любов, среднощни часове!
За полет всичко друго тъй излишно е
и нужно е единствено небе...
19.10.2017 г.
Бадемов Цвят
© Mimi Ivanova All rights reserved.
