Нулевият паралел
НУЛЕВИЯТ ПАРАЛЕЛ
Не ти разказах своя сън
и тъмнината непрогледна,
простряла мокра длан навън,
за мен обител бе последна.
Брегът сега е пуст и глух.
Под риза ледена вълните
смириха непокорен дух.
– Къде си? – няма да попитам.
Ти грешно може би си чел
издрасканите знаци в здрача.
И път различен си поел.
Дали за тебе нещо знача?
Навярно Август е проклет
и в маранята адска стене.
Събрах с прекършени криле
останалото още в мене.
И в мен изтлява всеки плам
на залеза, подпрян на хълбок.
Нахълташ ли в покоя сам –
нощта ще бъде много дълга.
© Валентина Йотова All rights reserved.
