Някога
Някога
Някога един луд поет
ще потърси очите ти - късчета звездни
от светлите сънища, където
в необяснима последователност
се преплитат - реалността и мечтата...
И така, както владее думите,
ще овладее с вроден интелект или усет
звънката крехкост на твоето тяло,
където в необяснима последователност
се преплитат невинността
и порокът...
И силни, и властни
ще бъдат ръцете му, изваят ли
мрамора бял на нозете ти
и тънкия профил на немите устни,
на които с необяснима последователност
се преплитат искреността
и лъжата...
Някога един луд поет
ще потърси душата ти, там, където
в безпощадно пленителна равномерност
се преплитат
очарованието на една изпусната среща
и обезболяващото
бягство
на времето.
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
