Някога до теб
ще бъда,
при теб ще приседна,
от пътя трънлив
уморена.
Не знам първа ли ще бъда,
или последна,
но ще ти бъда вярна.
Ти не искам,
да ме питаш
за нищо.
Прегърни ме.
И "някога" в "сега"
превърни.
Ще можеш ли това
да направиш!?
Дали!?
© Jivka Koleva All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
също ми допада