Mar 24, 2023, 5:13 PM

Някога…

  Poetry
543 1 6

Някога… Русия беше

с втора… армия в света!

По парадите гърмеше 

непрекъснато заря!

 

Маршируваха… солдати

на Червения площад.

На гърдите с автомати,

с нови танкове отзад.

 

С най-модерни самолети

се гордееше Москва.

С мощни, ядрени ракети

тя опазваше мира!

 

Някога… Русия беше

с най-великата войска!

За мира в света следеше.

Някога… но не сега.

 

Днес, за никой не е тайна,

че Русия не е в ред.

Във войната със Украйна

грохна, руският медвед.

 

 

Юри

Йовев

Март

3023 г.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Yuri Yovev All rights reserved.

Comments

Comments

  • Безжичен, мисля си, че любовта към Путин в България, след всичките негови беди които донесе на украинския народ, а и на нас, е силно преувеличена от четирихилядниците и от бившите агенти и доносници на ДС.
    Путин и Русия са две различни неща.
  • Сталин и цветя! Ужас! Това е най-големият сатрап на 20 век - за 30 години е унищожил повече от 50 милиона съдби.
  • Ааа направо си е тайна! Щом още носят цветя на Сталин!!!
  • Безжичен, предполагам, че сме от едно поколение, което е живяло в ония времена и знае какво е руски режим. Тогава пак обичахме обикновените руснаци, радвахме им се по морето и ги съжалявахме, че живеят в още по-ужасен от нашия режим. Всички знаеха, че е виновна КПСС, а не обикновения руснак. Хиляди вицове има оттогава за Сталин, Брежнев, Андропов и тн. Не мога да си обясня обаче, защо след перестройката, освен обикновените руснаци започнахме да обичаме и техните ръководители. Според мен българинът ако обича Русия, трябва да е против Путин и шайката около него. Хора като Навални
    трябват на тази страна.
  • Ще поживеем и ще видим, както казват руснаците. Но фактите са налице - едно време Червената армия стигна до Берлин, а сега от няколко месеца се мъчи край Бахмут и не може да то превземе.

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...