Някога, Някъде
Осъмвам сам в безсънието на мечтите -
горящи факли в мъртвите небета.
Страхувам се да те погледна пак в очите.
Те носят хлад от звездните кубета.
Безкрайна нежност някога ми даде -
душата те последва към безкрая.
Летяхме волни, без криле, ала предател
бе времето, което ни омая...
И коленичил днес, на Господа се моля.
- Не ми е нужен Твоят свят изваян.
Самотна сянка, без свободна воля,
пред Сатана единствено разкаян.
Броя последните изстиващи моменти,
ненужни перли в късна броеница.
И ударите на камбана са "memento",
а "mori" - археорнисова птица.
© Младен Мисана All rights reserved.
