Някога, Някъде
Осъмвам сам в безсънието на мечтите -
горящи факли в мъртвите небета.
Страхувам се да те погледна пак в очите.
Те носят хлад от звездните кубета.
Безкрайна нежност някога ми даде -
душата те последва към безкрая.
Летяхме волни, без криле, ала предател
бе времето, което ни омая...
И коленичил днес, на Господа се моля.
- Не ми е нужен Твоят свят изваян.
Самотна сянка, без свободна воля,
пред Сатана единствено разкаян.
Броя последните изстиващи моменти,
ненужни перли в късна броеница.
И ударите на камбана са "memento",
а "mori" - археорнисова птица.
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Времето е безмилостно и е съдник за всичко! Прекрасно е!
-
Времето е и приятел и враг за човека и за всички негови изживявания.
-
С Влади! Чест и почитания, Младене!
-
И стигаме до "мементо мори".А какво е след него.Може би смъртта е толкова страшна защото не го знаем.
-
Стихът ти го чувам като гонг, отмерващ последните удари на надеждата.
И ме впечатли! Ден! -
Много силен и въздействащ стих, Младене!
-
Съдържателен стих. Силен.❄
-
Така ли се чувстваш? Никой не бива да се чувства так1 Сякаш прикован Прометей с ледена шушулка! Никой!
-
"Страхувам се да те погледна пак в очите.
Те носят хлад от звездните кубета."
Между забравено и забранено
лежат човешки страхове.
Което е пред Бога позволено
затрупано е с грехове...
Под тях лежи погребана Надеждата
а Любовта и Вярата прокудихме.
Предколедно за тях се сещаме
и чакаме да стане чудо...
Благодаря за порцията провокация... -
Някога, някъде... са мечтите. Но ( в повечето случаи ) идва и Memento mori....за съжаление.
Хубаво написано с впечатляващ финал!
Браво! -
Много имагинерен, сензитивен стих!
Който преминава от една измерност, в друга!
Първата част е инсомния, която е паралел към портата на мечтите, които са различен радикал и вселена, като тук се прокрадва статична самота, която усилва частта инсомния твърде ярко, защото мечтите, могат да бъдат самотни, зависи под какъв ракурс са изявени и поставени!
Това се подразбира и от хладните звезди, които бавно угасват, в един каданс на фокус!
Втората част е времевата рамка, която влиза под формата на предател, но и отразител!
Времето е огледална проекция!
Втората част доразкрива и лирична тоналност, която се изпарява!
Третата част е самовглъбената илюзорна пасторалност!
Самозаблуждаване, което е дисонанс на лирическия!
Молитвата е успокоение и опрощение, за лирическия, Господ е силата, а Тъмното е сянката!
Тази част е и катарзис, болка, скрити символично!
Четвъртата част е символичен край, но и ново начало!
Всеки житейски път е край, но тук има и символична примка! -
И на мен.
-
Хареса ми, Младене!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
