Sep 12, 2004, 9:19 AM

Някога отново

  Poetry
1.3K 0 8

             НЯКОГА ОТНОВО

 

Някой ден отново ще отида там –

в оня малък приветлив крайречен град,

ще се върна в спомените си назад,

за да срещна себе си – тъй странно млад,

влязъл във красивия природен храм.

 

Ще застана или седна на брега

и ще гледам как тече реката,

как блести от слънцето водата

и ще търся чувството познато –

на спокойствие, блаженство и тъга.

 

Някога отново ще отида там...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...