Feb 18, 2008, 1:14 PM

Някога, преди!

  Poetry
1.3K 0 2
 

Някога, преди!

 

 

Беще различно преди,

някога бяхме си двете.

Със смях забравяхме за сълзи,

но хубавите ни дни са вече отнети.

 

Сега безсмисления си живот живея.

Забравих вече какво е да се смееш.

За старите дни копнея.

Да ги върне - никой не умее.

 

И в добрите, и в лошите моменти бях до теб,

а ти къде беше последните месеци?

Дойде си едно испанско момче...

И забрави  нашите мигове весели!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Живота е труден и суров, но за сметка на това има много прекрасни мигове - наслади им се. Горе главата, усмихни ми се на живота... и той ще ти се усмихне.
  • Не мисля, че живота е безсмислен... колкото и да е тежък...

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...