18.02.2008 г., 13:14

Някога, преди!

1.3K 0 2
 

Някога, преди!

 

 

Беще различно преди,

някога бяхме си двете.

Със смях забравяхме за сълзи,

но хубавите ни дни са вече отнети.

 

Сега безсмисления си живот живея.

Забравих вече какво е да се смееш.

За старите дни копнея.

Да ги върне - никой не умее.

 

И в добрите, и в лошите моменти бях до теб,

а ти къде беше последните месеци?

Дойде си едно испанско момче...

И забрави  нашите мигове весели!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Живота е труден и суров, но за сметка на това има много прекрасни мигове - наслади им се. Горе главата, усмихни ми се на живота... и той ще ти се усмихне.
  • Не мисля, че живота е безсмислен... колкото и да е тежък...

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...