Oct 3, 2017, 8:32 AM

Някои тишини

Poetry » Other

645 1 2

Някои тишини
се превръщат в белези,
които после
носим като медали.
Ето, вижте ги...
Как няма гордост
в това
да не сме дали.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

03.10.2016

Comments

Веси_Еси (Еси)

Съгласна съм с Райна. Поздрави!

2017-10-03T16:33:25+03:00
RainaVakova

Много замислящо! насищаш и кратките форми

2017-10-03T08:48:50+03:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0