Feb 18, 2010, 2:39 PM

Някой ден

  Poetry
960 1 0

В моите мечти пак се появи,
лицето ти грее в моите очи.
Приказката моя сега ще ти разкажа,
как сме само двамата на плажа.
Луната и звездите нежно ни се усмихват,
покрай нас даже морски вълни затихват,
мислите красиви един към друг ни подтикват,
телата ни горещи в едно се сливат.
Чувства непорочни от нас се разливат,
както вълните пясъка отмиват.

Някой ден ще си с мен,
аз до теб, а ти до мен.
Само аз и ти в моите мечти,
и любовта красива ще ни озари.

Луната залезе и слънцето се появи,
а сърцето продължава за тебе да тупти.
Слънчевите лъчи огряват твоето лице красиво,
искам да си най-щастливото момиче на света,
ти ми показа какво е любовта
и ми доказа, че няма цена.
Ах, очите твои блестят, като брилянти,
а усмивката ти затъмнява всички диаманти.
Но ето, стряскам се, на мечтите ми за днес това е края,
но ще продължавам за тебе да мечтая,

докато те открия и ще съживя тази магия.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Найден Ранчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...