Aug 19, 2007, 12:09 PM

Някой ден (Самоубийство от любов)

  Poetry
894 0 0
Не оставяй бележка "Съжалявам",
не се извинявай,
така няма да оправиш
нещата, но можеш
да направиш нещо за мен.
 Не казвай нищо...
дори довиждане
преди да тръгнеш...
... чуя ли гласът ти пак
ще ти простя, а вече е късно.
Знаеш, че исках да съм с теб
и знаеш, бях готова на всичко.
Но не е толкова лесно,
вече е твърде късно.
Не искам, но ще те пусна,
не искам да се нараня,
но и не искам да бъда
далеч от теб, дори и сега.
Не е толкова лесно поне за мен,
нито трудно, да те последвам някой ден.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стеси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...