Някой ден ще осъзнаеш,
някой ден ще разбереш,
че от този, който си наранявал,
сега ти си по-наранен.
Някой ден ще се обърнеш ти назад,
спомените детски ще си припомниш пак.
Ще се сетиш как ме мразеше,
ще се сетиш как ме презираше.
Но ще те помоля, погледни,
на моето място ти се постави.
И моля те, разбери,
разбери, че думите всъщност наранявали...!
© Готик All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
