Aneta_kz (Анета)
511 12601
Dec 17, 2007, 8:14 PM

Някой ден ти на мен ще приличаш 

  Poetry » Civilian
1162 0 41
СНИМКА

Виждаш ли там старата пейка?
Там, до онзи кирпичен дувар.
Там почиваше моята младост.
(Твоят дядо я беше сковал).
Там посядахме вечер със него
(той отляво, аз отдясно седях).
След мегдана на нашето село
ме изпращаше, макар отмалял.
Във косите ми китка растеше,
на венец я оплиташе той.
И целуваше нежно челото,
а в очите ми звезден порой!
Там подаде ми пръстен годежен
и във нежни ми устни се впи.
Там усетих живота потребен,
щом с прегръдка ме силно обви!
Там ми каза най-силните думи!
И до днес те ме топлят. Но уви...
Той замина. Сега покрай мене
само внуци ме радват. Нали!?
Затова, мило мое момиче,
тук оставям от мойте цветя,
на зелената, тучна морава,
укротила две млади сърца.
...................
Някой ден ти на мен ще приличаш,
ще поседнеш за глътка вода.
Без да знаеш, любовта ще привличаш,
... там, на пейката на младостта!

© Анета All rights reserved.

Author has locked rating.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??