Майстор вещ си –
смъкна ми небето,
омота ме с нанизи лъжи...
Аз повярвах.
Даденото – взето...
После вдянах –
дума как тежи.
Пропиля
каквото бе поискал.
Случи ми се
само за беда -
взе ме, пи,
а после ме начупи
като стомна.
Жадна за вода.
Някой друг
парчетата скалъпи,
после ме напълни,
та прелях...
Вярна съм му.
В берекет напъпих...
Стомна, цвят ли,
но ще му цъфтя...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
