Някой друг парчетата скалъпи
Майстор вещ си –
смъкна ми небето,
омота ме с нанизи лъжи...
Аз повярвах.
Даденото – взето...
После вдянах –
дума как тежи.
Пропиля
каквото бе поискал.
Случи ми се
само за беда -
взе ме, пи,
а после ме начупи
като стомна.
Жадна за вода.
Някой друг
парчетата скалъпи,
после ме напълни,
та прелях...
Вярна съм му.
В берекет напъпих...
Стомна, цвят ли,
но ще му цъфтя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
