Всичко което виждам са две кафеви очи и една топла усмивка – това ми подари.

Много неща се случиха и много повече ще се случат, но ....

Винаги ще пазя спомена за две силни ръце и една нежна прегръдка.

Нима ще отречеш, че за теб е било по-малко важно, че си обичал по-малко?

Никога не ще те забравя, защото за мен ти си това безопасно място,

Където ще се крия винаги, когато искам да избягам от света.

Ще се крия там някъде, между чаршафите и целувките които ми даваше, и

Обещанията, които така и не изпълни.

Ще се крия там с надежда и тъга, и усмивка на уста .... и знам, че някога, някъде,

Аз и ти пак ще бъдем заедно. Щастливи. Прегърнати и без рани.

Някъде там, ще изпълниш всички свои обещания, а аз никога няма да си тръгна.

Някъде там, пак ще бъдем аз и ти. Ти и аз.

И така – до края.