Не ме карай да се обърна,
не ме карай да те обичам пак.
Не искай от мен да съм силна,
не ме оставяй в този страх.
Искаш ли да бъда с теб там,
страхуваш ли се да си сам?
Нуждаеш ли се от мен,
имаш ли нужда от присъствие?
Не казвай нищо, порсто продължи...
Не спирай да вървиш, върви към мен.
Аз съм тук, където ме остави,
не търси отвъд отговора,
той е в твоите представи.
© Стеси All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
ПОЗДРАВИ И ПРОДЪЛЖАВАЙ ДА ТВОРИш