Някъде в нищото
Загубвам вярата във себе си, оставам сам-сама.
Вселената ме приютява -
звездите са като зора.
Очаквам някакво признание,
да кажа, че и аз съм ценна.
А силата е северно сияние
обгърнато от златна прежда,
далечно, недокоснато, обречено
разгръща облаците и към мен поглежда.
Запътвам се за сетен път към себе си -
да се докосна с обич и старание, ...