Aug 29, 2008, 12:40 AM

Няма

Poetry

958 1 1

Няма да те моля да се върнеш.
Няма да те пусна и да тръгнеш.
Няма да ти кажа коя съм -
и ще те измъча - аз съм.
Няма да те питам мой ли си,
защото аз се чудя кой ли си.
Няма аз да те обикна,
но към тебе ще привикна.
Няма да те търся нощем,
защото те сънувам още.
Няма да си мисля за друг,
за да си правя напук.
Няма да горя в страдание,
а ще изгарям от желание.
Няма... няма... няма...
Няма сама да остана...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

няма...
просто много го обичаш...това е.

2008-08-29T09:45:59+03:00

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0