Aug 7, 2010, 5:17 PM

Няма

  Poetry » Other
879 0 1

Стоя на прага на моя свят,
да пристъпя навън май ме е страх;
на мен внезапно хваща ме яд,
да крещя опитвам, но излиза само прах.

Какъв е този прах и откъде се взе?
Мислите ми бързо се преплитат,
разглеждам го в своите ръце;
разтворя ли ги - той отлита.

Как стана? Защо не мога да говоря?
а може би не ми е нужно,
целия си живот наново ще повторя,
ще бъда няма - хм, ще е трудно.

А може би пък няма, може би греша,
така или иначе, когато говоря, никой не ме слуша;
няма целия свят ще обиколя пеша,
ще мина навсякъде - и по море, и по суша.

Ще срещам много и различни хора
и животни, и растения, и всякакви неща;
жалко, че за тях не ще мога да говоря,
ще останат само спомен в паметта.

Който с времето може да избелее,
но аз ще се постарая да не го забравя,
макар старостта да ми се смее
и да казва, че неспособна съм това да направя.

За жалост, в този наш свят
всеки сам и ням си живее;
на себе си често хваща ни яд,
а човекът в нас бавно старее.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристина Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...