Няма да допусна, но е късно
Няма да допусна демон
в мойта душа да нахлуе.
И със страстите ми редом
същектвото ми да подчини.
Прав си, че си демоничен,
мислиш и така желаеш.
И все пак си различен.
Че убиваш ангелчето в мен, не знаеш...
Нима от тебе се влияя...
Казваше ми, че не бива...
Желаеш ли да те желая?
Черно с бяло днес се слива...
Аз съм детето, което
плаче за парче шоколад.
Ти ме примамваш и ето -
готова съм да вляза в твоя ад.
Аз съм тиха и мълча,
ти протичаш като стих.
Подслон не търся, а дъжда,
между втория и третия куплет се скрих.
© Катя All rights reserved.
