yotovava (Валентина Йотова)
2631 22218
Mar 27, 2009, 4:40 PM

Няма друга 

  Poetry
1133 3 11

Изтляха последните дни на октомври.

Завъртя ни главите мисъл греховна.

Така ни замая туй циганско лято,

с мирис на букова шума и влага.

Вятърът топлата длан си прокара,

разроши косите ми неочаквано палав,

на крушата зимна разтърси снагата,

в зениците тежки два плода преляха,

потръпнаха после в целувката твоя

тъй лепкаво-сладка и толкова моя.

- Люби ме – прошепнах, – ела и вземи ме

единствено както ти знаеш, любими!...

 

… Светът се задъха, полудя в изнемога,

изригна нагоре вулкан от тревога.

Планинските хребети гръмнаха мътни,

зафучаха дървета, внезапно се мръкна,

полазиха облаци  като паяци мръсни

в небето, което за миг се разкъса

и в тъмния поглед на планинския залез

изведнъж пред вратите на рая се спряхме,

безплътни, въздушни, от болка и пламък,

- Прости ни, сгрешихме пред тебе, създател

на този живот, на тази вселена…

Но Господ прошепна – Любовта е от мене,

 

аз нея омесих от ангелска нежност

в сълзата на птица и морска безбрежност,

вплетох й после на живота искрата,

на люляка горски увих аромата,

бръшляна зелен, като пояс да хване

душите ви крехки, мисълта ви потайна,

да стегне в прегръдка… вкусът на малини,

тръпчивата жилка на старото вино

да слеят накрая ведно и извечно

сърцата ви млади… Но вие, човеци,

така не разбрахте нейния смисъл.

- Тогава какво е грехът покажи ни.

 

- Грях е да любиш, без да обичаш

Грях е да лъжеш, когато се вричаш

да ходиш с усмивка редовна у джоба,

която да вадиш, когато  е сгода,

да търсиш  утеха в нечия скръб….

…като дрипава дреха на просешки гръб

да стоварваш отгоре своето бреме,

а твоята сила в ръцете да дреме...

Да мериш с аршин, преценено да даваш,

да теглиш с везни всяка нежност и ласка.

Грях е да бягаш, когато си нужен,

дланта си да криеш от вятъра южен,

 

любовта да преглътнеш с неказана дума,

самотен да лягаш, мълчалив, неразумен…

… Туй циганско лято аз ви го пратих,

на страстта си изпийте горчивата чаша,

до дъно, до края. С последната капка

в очите ви нека небето угасне.

Дъхът ви на сноп да привърже в косата

на лудата есен уханното злато…

А после, а после…. недейте се мая,

защото когато пристъпите в рая,

ще съдя безстрастно, ще бъда суров…

Но няма да има друга любов!

 

© Валентина Йотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??