Няма друга
Изтляха последните дни на октомври.
Завъртя ни главите мисъл греховна.
Така ни замая туй циганско лято,
с мирис на букова шума и влага.
Вятърът топлата длан си прокара,
разроши косите ми неочаквано палав,
на крушата зимна разтърси снагата,
в зениците тежки два плода преляха,
потръпнаха после в целувката твоя
тъй лепкаво-сладка и толкова моя.
- Люби ме – прошепнах, – ела и вземи ме
единствено както ти знаеш, любими!...
… Светът се задъха, полудя в изнемога,
изригна нагоре вулкан от тревога.
Планинските хребети гръмнаха мътни,
зафучаха дървета, внезапно се мръкна,
полазиха облаци като паяци мръсни
в небето, което за миг се разкъса
и в тъмния поглед на планинския залез
изведнъж пред вратите на рая се спряхме,
безплътни, въздушни, от болка и пламък,
- Прости ни, сгрешихме пред тебе, създател
на този живот, на тази вселена…
Но Господ прошепна – Любовта е от мене,
аз нея омесих от ангелска нежност
в сълзата на птица и морска безбрежност,
вплетох й после на живота искрата,
на люляка горски увих аромата,
бръшляна зелен, като пояс да хване
душите ви крехки, мисълта ви потайна,
да стегне в прегръдка… вкусът на малини,
тръпчивата жилка на старото вино
да слеят накрая ведно и извечно
сърцата ви млади… Но вие, човеци,
така не разбрахте нейния смисъл.
- Тогава какво е грехът покажи ни.
- Грях е да любиш, без да обичаш
Грях е да лъжеш, когато се вричаш
да ходиш с усмивка редовна у джоба,
която да вадиш, когато е сгода,
да търсиш утеха в нечия скръб….
…като дрипава дреха на просешки гръб
да стоварваш отгоре своето бреме,
а твоята сила в ръцете да дреме...
Да мериш с аршин, преценено да даваш,
да теглиш с везни всяка нежност и ласка.
Грях е да бягаш, когато си нужен,
дланта си да криеш от вятъра южен,
любовта да преглътнеш с неказана дума,
самотен да лягаш, мълчалив, неразумен…
… Туй циганско лято аз ви го пратих,
на страстта си изпийте горчивата чаша,
до дъно, до края. С последната капка
в очите ви нека небето угасне.
Дъхът ви на сноп да привърже в косата
на лудата есен уханното злато…
А после, а после…. недейте се мая,
защото когато пристъпите в рая,
ще съдя безстрастно, ще бъда суров…
Но няма да има друга любов!
© Валентина Йотова All rights reserved.
